Есенно-зимната експлоатация и съхранението на машинитe
Общи екипи от техници и механизатори преглеждат машините след активния сезон и съвместно решават какво е належащо да се подмени в машинния парк
Екип на в. „Български фермер“ Горна Митрополия – София
Как агротехниката може и трябва да запазва своята работоспособност през цялата година, особено сега през зимата, когато върху нея силно влияние оказват екстремните метеорологични условия? На този ключов въпрос отговаря есенно-зимната експлоатация на машините. В нея едно от първите изисквания е да се следи и да се знае кога това да стане, като се планира работата по всяка машина. Неспазването на сроковете за обслужване на техниката крие рискове, тъй като на маслата и други консумативи им пада качеството, особено през зимата, а ремонтите и поддържането се усложняват и оскъпяват. Ремонти винаги има, една машина не се чупи, само когато не работи…
Това е първото правило, към което се придържа екипът на машинния парк на фирма „Хелга – Светла Стоянова“, воден от Стоян Стоянов. С него и неговия главен помощник Стефан Стоянов разговаряме в базата им за съхранението на агротехниката и поддържането на нейната „бойна готовност“ през зимата. Много важно нещо по поддръжката са заявките които се правят преди зимата за резервни части и ремонти, започва своя профи анализ Стоян Стоянов. Тъй като сега нямаме много полска работа, зимата е подходящо време да се правят ремонти. Направен е преглед на всички машини, за да се види кои части до някаква степен са износени. След този преглед всички фирми, които използват агротехника си правят зимни заявки, където отстъпката на резервните части е по-голяма. Даже има и опция да дойдат техни специалисти при нас в базата и да прегледат машините заедно с нашите техници и механизатори. И съвместно решават какво е належащо за тази година да се подмени по дадената машина.
Това са регулярни огледи. По-добър вариант е да се запасиш, отколкото да търсиш в последния момент. Ние имаме в наличност части, които най-много се чупят, така че когато машината е на полето и се счупи едно каре, което сме осигурили предварително, отиваме веднага на място, подменяме го и работата продължава.
В същия момент се поръчва и новата резервна част, за да сме готови за следващата авария
Тук много помага това машините в парка да са от една марка, да са еднакви или подобни. Т.е. ако имаш много различни машини всичко става по-трудно. Ако ползваш една марка, е по-лесно, тъй като частите са заменяеми или подобни, обяснява Стоянов.
А колкото повече работи машината, продължава той, толкова по-добре е и за нея самата. Защото така тя се темперира със собствена температура, която е работната ѝ температура. И външните условия по-слабо влияят за износването на самата машина. Затова трябва техническите прегледи и обслужването да се правят навреме.
Когато не работи една машина и не е направила необходимите моточасове, маслото трябва да се сменя веднъж годишно. А когато работи постоянно, на определени моточасове се обслужва и се сменя маслото. Така то се запазва и е по-икономически изгодно.
Питаме го, как поддържат при зимни условия електронните сектори от техните машини?
– За машините, които имат компютри, като например, торачки, пръскачки, сеялки, телехендлери, някои хедери и т.н., има специално съхранение за компютрите
през зимата. Те се завиват по най-сигурния начин, за да могат да се предпазят от влага и други външни фактори. Ако сложиш плуг навън, той е желязо, което само трябва да се почисти, гресира и боядиса. Но ако съхраняваш машина като сеялка, която има сложен компютър, тогава задължително завиваме грижливо сектора с компютъра, тъй като той е най-уязвим от неблагоприятните зимни условия.
На тези, които могат да се свалят мониторите, продължава Стоянов, ги сваляме и ги съхраняваме при подходящи температури. Друг важен момент при зимната поддръжка е предпазването от гризачи
Особено при машините с кабели имаме големи проблеми. Единственото спасение е с отрова за мишки. Използваме и спрейове, с които се пръскат кабелите и сензорите. Но те засега не дават голям ефект. Казват, че прогонват мишките, но още не съм видял резултат от тях.
– Ако машините за модерното прецизно земеделие – сеялки, пръскачки, хедери, торачки, имат нужда от такава поддръжка, то за плугове, култиватори, брани и т.н. не е необходимо чак такова съхранение. Не ги завиваме, част от тях зимуват и навън, при тях това не е толкова фатално. Съвсем скоро, към началото на февруари, идва времето на тороразпръскващите машини, обяснява Стоян Стоянов. Вниманието ни е отправено към тях. Подготвили сме 2 торачки за предстоящата работа, а една, по-стара, е в резерв, закачена също на трактор с готовност при инцидент да замести авариралата машина.
– Каква готовност имат сега торачките ви за работа?, питаме отново.
– Петминутна! Обслужени са напълно. Трябва само да се подгрее тракторът, отговаря той уверено. Торачките са закачени за тракторите, развъртат се на сухо, за да се види дали всичко работи. Това е подготовката преди торенето
След което, понеже сме готови и с тора, той се слага в тях и самата машина се калибрира спрямо фракцията на тора и спрямо културата, която ще се тори. Задава се нормата и всеки земеделец, който ще тори подготвя машината преди за започне да работи на полето, защото всеки път се тори с различни торове, различни по големина гранули и т.н. Всичко това означава, че тороразпръскващите ни машини са минали през всички важни етапи на зимно поддържане и съхранение. Затова за нуждите на работата ни първите машини, които подготвихме тази година, са торачките, допълва техно мениджърът на фирмата. След това ще култивираме, за да подготвим почвата за пролетната сеитба. После идват сеялките, които също така извеждаме внимателно поетапно от зазимяването. Като не забравяме за предсеитбено торене на пролетниците.
– Какво и какви площи ще торите сега?
– През февруари е торенето на есенниците (при нас на пшеницата, около 12 000 дка). Тези дни ходихме на полето и ги огледахме. Констатирахме, че има много плевели в житата тъй че агрономите ще кажат кога трябва да се пръска след торенето. Но трябва да има добро развитие на пшеницата, за да може да се пръска, защото в противен случай може да има поражения и по нея. Реално пръскането няма да бъде преди април месец.
През зимата е много труден проблемът с пръскачките, уточнява Стоянов. Те също се вкарват в затворените помещения, но преди това се източва водата от тях. Тя не може да се източи напълно, на 100%, и зимата при отрицателни температури, ако замръзне – поврежда всичко. Затова практикуваме следното – стар антифриз, който имаме, та дори и с нов, слагаме между 50 и 100 литра в пръскачка, така че да навлезе във всичките системи. По този начин я консервираме за зимата. Повечето хора използват този метод и ние сме убедени, че това е най-доброто. Проблемът е, че преди експлоатация трябва хубаво да се измие от антифриза, защото като започнем да пръскаме и има антифриз, той гори посевите.
– Срещате ли подобни трудности при сеялките?
– Сеялките не работят зимата, така че още есента, след сеитбата на есенниците всичко се измива, почиства се, махат се компютрите и се слагат под навеса. Могат също да се завият. Те излизат чак април – когато вече няма такива студове и снегове. Но като цяло при сеялките няма влага. Те никога не са имали досег с вода, при тях не остава влага, което опростява поддържането им в зимния сезон.
Източник: www.bgfermer.bg